Не усещам сърцето си! Пулса си търся!
Съсирени чувства блуждаят в несвяст.
Нещо се случи. Какво се обърка?
Сринах се в моята купчина страх.
Вече не виждам море и русалки.
Мутират мечти те ми. Взорът трепти.
Кожата диша със пори от рани.
В душата ми вият свирепи мъгли.
Как да поема отровен дъха си,
с отровена кръв чиста кръв да даря?
От поглед умирам, в жарава се раждам,
а болката няма с какво да сравня.
Пак ме обливат вълни-листопади,
падат обрулени сивите дни.
В бяла престилка ще дойде съня ми
и светотатствено ще ме спаси.
Малко любов ще прелее във вените,
с малко надежда ще ме съживи.
Въздухът пак ще е годен за дишане,
слънце в сърцето ми ще заблести.
И ще пулсира душата ми влюбена
даже когато си тръгне съня.
Реанимиран и слял се със утрото
с нова надежда ще срещна деня.
.
