Колко още обич да ти дам?
Събирах я от цялата вселена.
Но нямам вече, дадох всеки грам,
и няма от къде любов да взема.
Ти искаш всичко, всеки дъх и миг.
В ръцете ти, не виждаш ли, угасват.
Думите умират в стих след стих,
опитват се в съдбата да напаснат.
Нима във черна дупка разпилях
най-ценните и смислени години?
Дори така да е, приемам този грях -
Любов съм давал, Господи, прости ми!
