БЛИЗО

Да, близо сме. Аха да се докоснем.

Енергия в очите ни блести.

Прегръдка е и искам още, още...

Разливам се в морето от мечти.

В експлозия от чувства споделени,

пулсиращата радост засия.

Усмихвам ти се, ти усмихваш мене

и слънцегрееш в моята душа.

Денят е хубав. Диша всяка клетка.

И с всяка клетка чувствам любовта.

Признавам си, най-нежно ме вълнуваш,

разлистила дъха на утринта.

Опасно е, но искам още, още...
Един до друг, най-близко да стоим .
Да, близо сме. Аха да се докоснем

и жадни за любов, да се взривим.

ВЪПРОС НА ВРЕМЕ

Мръснишкото стъкло
на автобуса

е в погледа ми катаракта -

навън е пролет,
и е шумно,
и грее слънце,
но в душата,
объркани акорди свирят,
каденца -
май концертът свърши.
Последни ноти.
Диригентът
с откършен клон
подава форте.
И после?
Дзак!
Отваря се вратата.
Време е да слизам,
зная.
На мойта спирка
се намирам -
на пътешествието
края.
Автобусът
е анахронизъм.
И с мръсна газ
изчезва.
Крача.
Прибирам се,
със оптимизъм.
Сега съм ничий,
но не плача!
Сега съм свой,
облещил мисли,
и в бъдещето
заплануван.
Духът ми само
ще почисти,
прахът
от днешното
пътуване,
преди да се кача,
отново,
в някой градски автобус,
смърдящ
на хорски недомислици,
с прозорец,
по мръснишки пуст
и с нов маршрут
ще ме замая.
Въпрос на време.
Зная... зная....

ТАЙНО

Тайно влюбен съм.
Да, в теб!
И не!
Дори не предполагаш.
Много по-дълбоко е
безумството
и много по-незнайно
ме вселяваш.
Така и не разбрах
какво се случи.
Мисъл бе,
светкавична,
незрима.
После?
Стенах като куче.
Тръгна си,
остави ме без име.
Не зная как се казва
тишината
и името ти,
Бога ми,
не помня.
Но влюбен съм във теб!
Дори отчаяно!
И не!
Не искам от това
да се опомня.

ПОКАНА ЗА ФЛИРТ

Писал съм стотици нежни думи,

стихове надраскани във мрака.

Стрелял съм със тях, като с куршуми,
неведнъж от тях дори съм плакал.

Блъскал съм врати, градил килии,
плевели изтръгвал съм. Словата
бяха щит, и крепост Термопили,
хляб насъщен, ножа и камата.

Сега си ти! Словата са излишни.
Бледнеят пред очите ти красиви.
Иска ми се в стих да ги опиша,
но усещам - думите са сиви.

Затова мълча. Очите ми говорят.
В тях се вгледай, с обич, прочети ги.
Нямам сили с думи да се боря -
с поглед те приканвам - докосни ме!

АЕРОПОРТ

Ни в клин,

ни в ръкав, 

гадни мисли

кацнаха в главата ми. 

Усмивката изчезна.

Болен гняв,

паркира 

самолета си

в душата ми.

Летище за емоции 

съм аз.

Гараж за неспокойни

авантюри.

Надеждите умират 

в фас след фас.

Симфонии 

кръжат

без увертюри.

Очите ми невиждащи

кървят,

иззели функциите 

на сърцето.

От тези мисли,

май ще се взривя.

Сълзите ми 

са капката в морето,

което ще прелее 

всеки миг

и черното кафе

ще забълбука.

Умът е болен,

с мислите велик,

душата ми 

е зъзнеща 

от скука.

Какво се случва?

Хюстън, помогни!

Чакам връзка

с кулата-диспечер.

Мислите ми черни

отклони.

Нека да съм весел

тази вечер.

НЕДЕЛНО ПОЧИСТВАНЕ

Тези мисли са

абсурдни и ненужни.

Гоня ги, 

когато имам време.

Помагай ми, 

с усилия задружни

душата ще разчистя 

за живеене.

В кашони 

страховете ще прибирам - 

/без страх ще си втълпявам, 

че съм силен/

и горе, 

на тавана от доверие,

несбъднатите чувства 

ще прибирам.

Във ъгъла

крила от пеперуди,

ще сбират прах 

/летях до късна есен/.
Отдавна развенчаните заблуди
превърнал съм
в римуван текст
за песен.

Събуждам се на мостик -

дирижабъл 

отнесъл е мечтите ми

в безкрая.

Солената вода 

е нещо нужно -

сълзите и потта ми 

овкусява.

Помагай ми!
Разчиствам се неделно
от всички непотребни
изневери.
За Щастието
искам място челно,
когато то реши
да ме намери.

НЕ Е ШЕГА

Не е шега да срещнеш любовта.

В този миг фанфари са ненужни.

Нужни са и ласка и слова,

интимна тишина, не маси шумни.

С приятелите тежко вино пий,

надпивай се в словесна кавалкада,

но срещнал любовта, в сърцето скрий

тази новина от чужда сгляда.

Крехка е, с листа като коприна.

За нея се грижи като за цвете.

Бързо любовта ще си замине

бисери щом даваш на свинете. 

Не е шега да срещнеш любовта.

Открие ли те, нищо друго няма.

Дори да дойде края на света,

една любов създава свят за двама.

УЖАСНО Е

Ужасно е да видиш пепелта,

останала след обич изгоряла.
Безмилостни пожари на страстта
развалини след себе си оставят.

Празни къщи, рухнали сърца -
призраци зад димните завеси.
Ужасна е смъртта на любовта.
Дано възкръсне някога в сърцето.

ПОКАНА

Ела любов! Не спирам да те каня.
Отбивай се понякога при мене.
Кафе ще пием заедно, с цигара,
досущ като в доброто старо време.

Не съм сърдит, и болка не остана.
Усмихнат съм, дори и малко скучен.
И все те каня! Ти ела засмяна,
/все още помня кикотът ти звучен/.

Ела! И намигни ми безпардонно.
Погрешен извод няма да си правя.
Научих, че в живота е условно
всяко чувство, без да е измама.

Та, ти ела. Отбивай се при мене.
И нека да изпушим по цигара.
Досущ като в доброто старо време-
Ела, дори и мене да ме няма!

ЗАЩО БЕШЕ ВСИЧКО ТОВА

Не ти липсвам вече, нали?
Забравен съм като мигрена.
В мене пулсира, боли,
остра, фатална дилема.

Защо беше всичко това?
Клетви, признания, вяра?
Нима любовта е шега,
която ме кара да страдам?

Не питам. Не искам да знам.
Фаталният залез изгрява.
Смътна надежда, без срам,
влиза в нощта мекушава.

Изгубен съм. Без яснота.
Рулят държа без посока.
Липсваш ми. В тази игра
аз не научих урока.

ЧЕРВЕНО УТРО

В червено утро,

с цвят комунистически,

безсрамно е да ми се спи.

Пролетариата е безработен,

аристокрацията без мечти.

Насечени съдби от брадва,

по улици от самота,

надежди празни подаряват.

на непорастнали деца.

ПросЯци съвест рекламират

и в шапки сбират своя пай.

Езичници за Бог умират

докато търсят земен рай.

Разсънвам се. Животът-песен,

в дисонансен реверанс,

с акорд събужда моя трепет,

в червено утро и с трамвай.

Проскърцват колела железни,

прехвърчат яростни искри.

Денят е супер динамичен.

Безсрамно е, но ми се спи!

АРХАНГЕЛ

Създателят на светове не спи.
Посреща всяко ново утро,
в създадени от сън мечти.

С юмрук разпалва зимно слънце,
с целувка лятно нажежава.
Създателят на светове си Ти.

Нима това не осъзнаваш?

Ти изначален си, прастар,
роден без спомени в плътта си,
Архангел си!
Криле си дал,
а Бог те е дарил
с дъха си.

С очи небесни окрилен
ти носиш на Твореца слава!
Създаваш всяка Нощ и Ден!
Безброй вселени населяваш.

Смъртта е само анекдот,
намигване на сетивата.

А в здрача,
литвайки към Бог,
създаваш Го,
за да те чака!

ГРАБЕЖ

Ограби ме животът -
отне ми младостта.
Превърна ме в
червено, старо вино.

Останах без багаж -
защо ми е разкош?
По-леко е,
когато съм без име.

Рождените ми дни
прашасват в календара.

А отговори в стария килер
шушукат си въпроси -
друго не остана.

Раздадох обич,
без да съм я взел.