В червено утро,
с цвят комунистически,
безсрамно е да ми се спи.
Пролетариата е безработен,
аристокрацията без мечти.
Насечени съдби от брадва,
по улици от самота,
надежди празни подаряват.
на непорастнали деца.
ПросЯци съвест рекламират
и в шапки сбират своя пай.
Езичници за Бог умират
докато търсят земен рай.
Разсънвам се. Животът-песен,
в дисонансен реверанс,
с акорд събужда моя трепет,
в червено утро и с трамвай.
Проскърцват колела железни,
прехвърчат яростни искри.
Денят е супер динамичен.
Безсрамно е, но ми се спи!
