Ни в клин,
ни в ръкав,
гадни мисли
кацнаха в главата ми.
Усмивката изчезна.
Болен гняв,
паркира
самолета си
в душата ми.
Летище за емоции
съм аз.
Гараж за неспокойни
авантюри.
Надеждите умират
в фас след фас.
Симфонии
кръжат
без увертюри.
Очите ми невиждащи
кървят,
иззели функциите
на сърцето.
От тези мисли,
май ще се взривя.
Сълзите ми
са капката в морето,
което ще прелее
всеки миг
и черното кафе
ще забълбука.
Умът е болен,
с мислите велик,
душата ми
е зъзнеща
от скука.
Какво се случва?
Хюстън, помогни!
Чакам връзка
с кулата-диспечер.
Мислите ми черни
отклони.
Нека да съм весел
тази вечер.
