Не ти липсвам вече, нали?
Забравен съм като мигрена.
В мене пулсира, боли,
остра, фатална дилема.
Защо беше всичко това?
Клетви, признания, вяра?
Нима любовта е шега,
която ме кара да страдам?
Не питам. Не искам да знам.
Фаталният залез изгрява.
Смътна надежда, без срам,
влиза в нощта мекушава.
Изгубен съм. Без яснота.
Рулят държа без посока.
Липсваш ми. В тази игра
аз не научих урока.
