Писал съм стотици нежни думи,
стихове надраскани във мрака.
Стрелял съм със тях, като с куршуми,
неведнъж от тях дори съм плакал.
Блъскал съм врати, градил килии,
плевели изтръгвал съм. Словата
бяха щит, и крепост Термопили,
хляб насъщен, ножа и камата.
Сега си ти! Словата са излишни.
Бледнеят пред очите ти красиви.
Иска ми се в стих да ги опиша,
но усещам - думите са сиви.
Затова мълча. Очите ми говорят.
В тях се вгледай, с обич, прочети ги.
Нямам сили с думи да се боря -
с поглед те приканвам - докосни ме!
неведнъж от тях дори съм плакал.
Блъскал съм врати, градил килии,
плевели изтръгвал съм. Словата
бяха щит, и крепост Термопили,
хляб насъщен, ножа и камата.
Сега си ти! Словата са излишни.
Бледнеят пред очите ти красиви.
Иска ми се в стих да ги опиша,
но усещам - думите са сиви.
Затова мълча. Очите ми говорят.
В тях се вгледай, с обич, прочети ги.
Нямам сили с думи да се боря -
с поглед те приканвам - докосни ме!
