Ела любов! Не спирам да те каня.
Отбивай се понякога при мене.
Кафе ще пием заедно, с цигара,
досущ като в доброто старо време.
Не съм сърдит, и болка не остана.
Усмихнат съм, дори и малко скучен.
И все те каня! Ти ела засмяна,
/все още помня кикотът ти звучен/.
Ела! И намигни ми безпардонно.
Погрешен извод няма да си правя.
Научих, че в живота е условно
всяко чувство, без да е измама.
Та, ти ела. Отбивай се при мене.
И нека да изпушим по цигара.
Досущ като в доброто старо време-
Ела, дори и мене да ме няма!
