Тайно влюбен съм.
Да, в теб!
И не!
Дори не предполагаш.
Много по-дълбоко е
безумството
и много по-незнайно
ме вселяваш.
Така и не разбрах
какво се случи.
Мисъл бе,
светкавична,
незрима.
После?
Стенах като куче.
Тръгна си,
остави ме без име.
Не зная как се казва
тишината
и името ти,
Бога ми,
не помня.
Но влюбен съм във теб!
Дори отчаяно!
И не!
Не искам от това
да се опомня.
