Мръснишкото стъкло
на автобуса
е в погледа ми катаракта -
навън е пролет,
и е шумно,
и грее слънце,
но в душата,
объркани акорди свирят,
каденца -
май концертът свърши.
Последни ноти.
Диригентът
с откършен клон
подава форте.
И после?
Дзак!
Отваря се вратата.
Време е да слизам,
зная.
На мойта спирка
се намирам -
на пътешествието
края.
Автобусът
е анахронизъм.
И с мръсна газ
изчезва.
Крача.
Прибирам се,
със оптимизъм.
Сега съм ничий,
но не плача!
Сега съм свой,
облещил мисли,
и в бъдещето
заплануван.
Духът ми само
ще почисти,
прахът
от днешното
пътуване,
преди да се кача,
отново,
в някой градски автобус,
смърдящ
на хорски недомислици,
с прозорец,
по мръснишки пуст
и с нов маршрут
ще ме замая.
Въпрос на време.
Зная... зная....
и е шумно,
и грее слънце,
но в душата,
объркани акорди свирят,
каденца -
май концертът свърши.
Последни ноти.
Диригентът
с откършен клон
подава форте.
И после?
Дзак!
Отваря се вратата.
Време е да слизам,
зная.
На мойта спирка
се намирам -
на пътешествието
края.
Автобусът
е анахронизъм.
И с мръсна газ
изчезва.
Крача.
Прибирам се,
със оптимизъм.
Сега съм ничий,
но не плача!
Сега съм свой,
облещил мисли,
и в бъдещето
заплануван.
Духът ми само
ще почисти,
прахът
от днешното
пътуване,
преди да се кача,
отново,
в някой градски автобус,
смърдящ
на хорски недомислици,
с прозорец,
по мръснишки пуст
и с нов маршрут
ще ме замая.
Въпрос на време.
Зная... зная....
