Хей, момче,
сипи водица на стария овчар.
Тук ракията е скъпа,
стори ми този дар.
Живота искам да преглътна,
заседнал е, боли!
От ходене, гърбът претръпна,
а жажда ме гори.
Пребродих ниви и поляни,
полета, висини,
от речно дъно
кръст извадих,
но Господ не открих.
В жени го търсих,
млади, стари,
и не една познах.
Но все накриво стъпвах,
джанъм,
и често бях за смях.
Сега съм жаден.
Милост искам,
но няма от кого.
Йордановден отмина,
сине,
но не и туй тегло.
Та дай една водица, моля,
ракия ти не ща.
Опил съм се
в живот-неволя
и чакам си смъртта.
Тъй рече, седнал в хоремага,
старият овчар.
И чашата навдигна благо,
като божи дар.
Ивановден дойде на прага
в зимен ямурлук.
Старият овчар си тръгна.
Куцайки....
На юг.
полета, висини,
от речно дъно
кръст извадих,
но Господ не открих.
В жени го търсих,
млади, стари,
и не една познах.
Но все накриво стъпвах,
джанъм,
и често бях за смях.
Сега съм жаден.
Милост искам,
но няма от кого.
Йордановден отмина,
сине,
но не и туй тегло.
Та дай една водица, моля,
ракия ти не ща.
Опил съм се
в живот-неволя
и чакам си смъртта.
Тъй рече, седнал в хоремага,
старият овчар.
И чашата навдигна благо,
като божи дар.
Ивановден дойде на прага
в зимен ямурлук.
Старият овчар си тръгна.
Куцайки....
На юг.
