Денят започва!
Вторник, хубав ден.
Снегът искри.
Студът
превръща в пара
нервни стъпки.
Светло е. И тихо.
Може би,
снегът е скрил шума
на моя град
в прегръдка.
Прегръщам го и аз!
Замислен, глух,
облечен в белотата си
привидна,
сега е град,
притихнал в зимен студ,
а аз съм част
от зимната картинка.
Уверен продължавам
своя път.
Обувките ми скърцат
изтрезнели.
Снежинка съм и аз
от този свят.
Денят е хубав!
Вторник е!
Здравейте!
