Нещо се случва, приятели.
И аз не зная какво.
Може би куп неприятности
проядоха мойто перо.
Сега ми е сиво, безизразно
и няма в душата слова.
Поетът в мен си отиде ли
или от умора заспа?
Музи въртят се наоколо,
показват гърди и бедра,
аз ги поглеждам безизразно -
не ми е сега до игра.
Какво ми е? Нещо се случва!
Безгласен е моя Орфей.
На фронта твори се изкуство,
а аз го играя Тезей.
Обрулен, крещя в лабиринта
и изхода търся от век.
Минотавър беззъб се усмихва,
че вече е станал човек.
Ариадна с перо ме е дарила,
а аз го пречупих от бяс.
Червената нишка от свила
търся в миг от изгубена страст.
И се питам, какво ми се случва?
Кръстопътна е мойта душа -
в лабиринт от отчаяни чувства
пак ще срещна със стих любовта.
