Дълги нощи, пламнали сърца,
през облаци луна наднича плахо.
Не се и крием. Голи на брега,
събираме вълни в горещо лято.
Обичаме, щастливи при това.
Единствени във цялата вселена!
Избягахме до края на света,
да пазим любовта неопетнена.
Една вълна късмет ни пожела.
Попътен вятър нежно ни погали.
Потеглихме обратно към града -
носталгия душите ни опари.
Мълчахме дълго - час ли, два ли, три.
Препускахме в живота-магистрала.
Не искахме да вярваме, дори,
че чака ни поредната раздяла.
Спокойствие, море и куп звезди
не може вечно в шепите да пазиш.
Но споменът пулсира в зимни дни,
когато в самотата си се давиш.
