КИХАВИЦА

Искам да изкихам всичко,
което ме дразни.
От раз.
И да чуя:
- Наздраве!!!
Облекчение след раздразнени, празни площади.
Това е моето вдъхновение - тежка кихавица с
празничен грип.
Искам силно да кихна,
прочувствено, с вик:
- Ех, свободата, Санчо, е свободата да кихаш...
Пък носни кърпички, дал Бог!
Стига да искаш ...
....да кихаш...

***

В последната,
най-тъмната улица,
където и луната не огрява
е скрито кучето,
което лае
и за проблеми предвещава.

Дали го чу?

Крайпътен камък в обувката ти
дом намери,
а тъмна сянка от поквара
попари твоите стремежи.

Дали се спря?

Звезди без сенки
по небосклона се задават,
в най-тъмна улица,
крещейки,
часовникът отмерва края.

Дали погледна си в краката?

Когато си обелиш лакът,
спомни си пак за тишината
и бавно продължи нататък ....

С ВКУС НА ЕСЕН

Денят е уморен от бурна нощ.
В очите крие слънчеви желания.
С очакване прорязват, като с нож,
поредното житейско предсказание.
Къде се скриха моите мечти,
разбити от поредната безсмислица?
Защо се случва, моля те, кажи,
в живота ми отново недомислица?
Къде обърках? Може би сгреших,
че страстно и по детски те обичах?
Душата си без срам пред теб разкрих
и мислех, че си моето момиче.
Но всичко свърши, с изгрева умря
и истината идва с птича песен.
За кратък миг изчезна любовта,
а лятото настъпва с вкус на есен....

ТОЗИ СТИХ

ТОЗИ СТИХ

Какъв е този стих -
без ритъм и без рима,
без ямб, и без хорей,
безформен,
немислим  е.
Дали е още пролет,
или е снежна зима?
Обърканият стих
е мнима пантомима
без думи
от перваза
на моята душа.
Какво сега?
Поет ли съм
от висши същества?
Летя ли
ненаситно
през двери мимолетни,
или римувам песни
с изтъркани слова?
Беда!
Сега!
В мига!
И общи неизвестни!

Нима е моят стих
протестна кавалкада?
Крещи или мълчи,
словата преценява,
от стари болки биле
забърква в своя сън...
Какъв е този стих,
без име,
като трън
забоден във главата?
Дали е само спомен
от миналото лято?
Или е кротък вопъл,
вселенски акростих,
на дух мълчащ, безволев,
объркан, колеблив?
Понякога се чудя -
на глупост намирисва.
Написвам го и лягам,
пък утре ще му мисля.

ЦЕННА

Когато прескочиш дъгата, ще разбереш съня си.
Когато се изкъпеш в росата, ще се пречистиш.
Когато билки набереш, ще излекуваш душата си.
Когато се смириш, ще откриеш красотата си!

Когато се погледнеш отвътре, изначално,
когато Бог потърсиш във себе си, сакрално,
когато се заченеш и с болка се родиш,
тогава ще се случиш, с дъгата ще лъчиш.

С усмивка окрилена, без болка, без лъжа,
животът преоткрила, дори и във смъртта,
блажена ще притихнеш и в щастие неземно
мъдрост осъзнала, че всичко тук е тленно,
в безумец ще се влюбиш с любов безкрайна, нежна...
И всичко да изгубиш, душата ти е ценна!

ЗАДУШНИЦА

Само лошите хора си мислят, че никога няма да умрат.

Ивайло Балабанов

Една сълза понякога не стига.
Море от сълзи няма да е много.
Задушница е. Мъртвите си идват
и в спомените връщат се отново.

Не идват за да просят милостиня -
от друго място милост получават.
С роднините изпиват чаша вино,
парче локум на ближния подават.

Припомнят си за минали години,
за палеща любов и светска слава.
Припомнят си, че някога са били
обичани от някой до забрава.

Задушница е. Слънцето нагарча.
Църковната камбаната тежко бие.
Добрите хора в спомен оживяват,
припомнят ни, че смъртни сме и ние.

РАЗДЯЛА

Изумрудена тъга насища плахо
гънките на падащата нощ.
Прокудени, мечтите се разплакаха
и плакаха дори след полунощ.

Смълчаните звезди се разпиляха.
Луната се задави в тишина.
Защо така се случва е загадка -
самотна е нощта след любовта.

Бездомни чувства скитат безпризорно
и диви мисли блъскат се в несвяст.
Страданието, най-безотговорно,
измества полутоновия мрак.

И потен вятър бавно полудява.
Един каданс от буря го дели
в последен епизод от сериала -
от утре няма вече "Аз и Ти".

СОФТДЖАЗОВО

Сълзи капят в петолиния.

В синкопичен ритъм бяга

софтджазова аритмия,

лигатурно се прозява.

Контрабас се изявява

в островърхо пицикато.

Недовършена соната,

в акомпанимент на лято,

се разстила над морето.

Писана със черни ноти,

музиката на сърцето

слънчеви усмивки носи.

Мелодично, хармонично,

с аромат на прясно влюбване,

дисонансно-хаотично

е любовното изгубване.

Липсва чувството за сигурност

в мигове световъртежни.

Търсят точка на пречупване

две вселени паралелни.

НАШЕТО УТРО

Помня разказа ти за морето,
за фенерите и малките улици,
за тънката мелодия на флейта,
за двамата пътници влюбени.

Помня безтегловното утро.
Осъмнах в щастливата приказка -
ти ми разказваше бурно
някаква смешна измислица.

Помня мечето, играчката,
с която от малка си расла.
Помня всеки твой разказ
за кафето, вълните и пясъка.

Помня очите ти влюбени,
отразяващи слънцето сънено,
полата с цветя теменужени,
сърцето ти, с обич изпълнено.

Помня те. Помня те. Идваш си
в късните нощни потайности.
Ухае на теб мойто минало,
в настоящето пълно с баналности.

С глъч от танцуващи гларуси
тръгвам по плажа наникъде.
Там във вълните от спомени
е нашето утро орисано.

РАЗЛЮБЕНА

изгубена минута
се мотае в късния час на нощта.
безпътна, раздута се лута - съдба.
дъждовните капки допълват
влажният поглед,
избледнял от взиране.
за тебе съм друг,
скривам се в тъмното,
в калната вада
изливам се.

/пазя слънца
за специалните случаи/.
черно-бяла тъга
е бездомното куче.
спира до мен и накланя глава
неизгряла луна,
стрък тишина
се излива в пороя,
а спомен за теб изнемогва.

бездомна
минутата бави се, в мисли изгубена -
дълга минута,
в живота си влюбена,
отказва решително
да бъде разлюбена.

ПОЖЕЛАЙ СИ

Пожелай си призори

нещо да се сбъдне.

Мисълта си отпусни,

помечтай набърже.

Имаш нужда от пари,

от любов, от слава?

Помечтай си благини -

пожелай си вяра.

Ще се сбъдне твоят сън - 

не гради ограда.

Без фанфари и без звън

Бог мечти раздава.

И не питай "откъде,

какво, защо, нима"?

Може би ще разбереш -

мечтата е съдба.

Позволи си свобода -
помечтай на воля -
пожелай си красота
за мечтата твоя.

НЕЩО СИНЬО

Любима песен
мимоходом
минава покрай мен.
Влюбена чайка
довършва припева.
Отразен,
слънчевият лъч
прави петолиния.

Ключът сол
посолява цацата.
Чакам лятото
и си тананикам
нещо синьо.

Някой ден,
отново,
покрай мен ще мине
песен любима.
И ще чакам теб.
На петолинието
синьо.

КОЛКО?

Колко "трае" любовта?

Нима е просто време-трайна?

Със "срок на годност" ли е тя

и може ли да е безкрайна?

Разваля ли се в лошо време?

Издържа ли на студ и пек?

Превръща ли се в тежко бреме

избрала грешния човек?

И как измерва се размерът,

количеството, стойността?

Любов ли е или химера

със хронометър на врата?

Дали Медуза вкаменява

със поглед влюбено сърце?

Дали във битки оцелява?

Дали без нея е добре?

Дали нетрайна, трепетлива,

объркана и полужива,

преглъща всяка суета?

Та... колко "трае" любовта?

Или в различни разфасовки
предлагана е на пазара.
Ако погледнем философски -
продуктът е със стара слава.

На етикета, до грамажа,
ясно трябва да се пише,

че е с годност дотогава,
докато човек обича.

ПОМНИШ ЛИ?

Помниш ли, когато беше малък

колко голям беше света ти?
Как умаляваха панталоните,
как отесняваха ризите?
Помниш ли, когато беше малък,
колко звънлив беше смеха ти,
колко се радваше
за празника на мама?
Помниш ли
колко мечти пърхаха около теб,
като пеперуди
оцветяваха дните ти?
Помниш ли?
Или вече си друг?
С кого те смениха?
С какво те измамиха дните?

Сега е малък светът ти.
Работа, фейсбук, легло.
Мечтата за голяма любов
е толкова малка,
че се събира в напръстник,
с който да се почешеш по тила.
Вече си един такъв - голям и силен.
А беше,
когато беше малък ...

ДО ЗАВРЪЩАНЕ

Няма те,

а исках да си тук.

Не при мен,

а някъде наоколо -

в дъното на сините ми очи,

до вътреочното ми налягане,

до артериалната клапа,

току до лявото предсърдие.

Не се сърди.

Ще те чакам

до завръщане.

ВРЕМЕ ЗА ЛЯГАНЕ

Времето,

в което си даваме сметка

колко щастие

имаме в сърцето си

и как го пилеем безобразно,

и колко искаме да сме щастливи,

и как щастието ни убягва,

и как нещо не ни достига,

и как в животът ни е хаос

е времето,

което имаме,

преди да свършат часовете,

преди да се отчаят дните,

преди да угасят звездите

и да ни кажат по уредбата,

че е време не за щастие,

а е време да си измием зъбите

защото е време за лягане...

ВЪЖЕИГРАЧ

Без сън цигарата опъвах,

като въже над зейналата пропаст

и в утрото със фас осъмвах,

докато нощите белосвах.

Самоубивах се, но стъпвах

внимателно по чужди друми.

По навик казвах: -"Здрасти, как си?",

ръка не давах, скривах думи.

В дрипливи мисли преоблечен,

потапях се в безумни страсти.

Зомбиран, вкиснат, безчовечен,

душата си делях на части.

Прогледнал в димната завеса,

носа си пъхах в хоризонта.

Спасявах бедстващи принцеси,

и често бях не крал, а просяк.

С открити длани гълъб храних

и с вест изпратих го в небето -

по пътя си трохи оставях,

но не да храня свойто его.

Със сол посипвах гнойни рани,

така лекувах гордостта си.

Чрез болката открих нирвана -

поканих на кафе смъртта си.

Въжеиграч съм, дума няма.

Цигарата-живот догаря.

Не я лови "закон-забрана"

и с фас в уста очаквам края...

ИНЦИДЕНТ

Никой не разбра, че ангелът,
когато падна, си навехна крака.
Оттогава куцука в калта,
от болка забравил, че си има крила.

ЛЪВСКО

Кадифето в очите ти ме погалва велурено -
обичам шоколадовата ти кожа.
Не се лъжи - в душата ти влюбен съм,
но на плътта ти да откажа - не мога.
Огладнявам като те видя,
както лъв гледа смела газела.
Съмнявам се, че ще ми мине -
този глад същността ми превзема.
И аз те превземам, по мъничко,
като по мъничко на теб се предавам.
Погалваш ме милосърдно с очите си,
докато тайничко те доближавам...

ОБИЧАШ ЛИ МЕ

Ще насадя балкона
с маргаритки
и ще мога по цял ден
да проверявам
обичаш ли ме
или не ме обичаш,
докато се затрупам
с отговори
за да не мисля
обичаш ли ме
или не ме обичаш...

ОТ СЛЪНЦЕТО РОДЕНА

Какво си ти?
Жена?
Дете?
Богиня?
Или си ангел, с блеснали очи?
Ти летен дъжд си,
буря незлоблива,
магия, сътворена от дъги.

Косите ти са морски бриз,
с ухание на сън
и с дъх на смирна,
мелодия от нежност
в кратък стих,
прииждаща, изчезваща,
немирна.

Ти залез си
в златиста синева,
и лястовица,
свила дом под стряха.
Излиташ
с теменужени крила,
запалила звездите
с нежен блясък.

Ти пръски си
от нощен звездопад
и изгрев си -
създаваш всяко утро.
Какво си ти?
В живота - кръговрат
си центърът
на всяко мое чувство.

Обичам те такава -
без да знам.
Не мога да обхвана същността ти.
Жена, дете, богиня - ти си там,
в сърцето ми,
в съня ми,
и в умът ми.

Обичам те с покорство на върба.
Прекланям се пред твоята вселена.
Поднасям ти букет от светлина!
Любов си ти, от слънцето родена!