изгубена минута
се мотае в късния час на нощта.
безпътна, раздута се лута - съдба.
дъждовните капки допълват
влажният поглед,
избледнял от взиране.
за тебе съм друг,
скривам се в тъмното,
в калната вада
изливам се.
/пазя слънца
за специалните случаи/.
черно-бяла тъга
е бездомното куче.
спира до мен и накланя глава
неизгряла луна,
стрък тишина
се излива в пороя,
а спомен за теб изнемогва.
бездомна
минутата бави се, в мисли изгубена -
дълга минута,
в живота си влюбена,
отказва решително
да бъде разлюбена.
