Какво си ти?
Жена?
Дете?
Богиня?
Или си ангел, с блеснали очи?
Ти летен дъжд си,
буря незлоблива,
магия, сътворена от дъги.
Косите ти са морски бриз,
с ухание на сън
и с дъх на смирна,
мелодия от нежност
в кратък стих,
прииждаща, изчезваща,
немирна.
Ти залез си
в златиста синева,
и лястовица,
свила дом под стряха.
Излиташ
с теменужени крила,
запалила звездите
с нежен блясък.
Ти пръски си
от нощен звездопад
и изгрев си -
създаваш всяко утро.
Какво си ти?
В живота - кръговрат
си центърът
на всяко мое чувство.
Обичам те такава -
без да знам.
Не мога да обхвана същността ти.
Жена, дете, богиня - ти си там,
в сърцето ми,
в съня ми,
и в умът ми.
Обичам те с покорство на върба.
Прекланям се пред твоята вселена.
Поднасям ти букет от светлина!
Любов си ти, от слънцето родена!
