ТОЗИ СТИХ
Какъв е този стих -
без ритъм и без рима,
без ямб, и без хорей,
безформен,
немислим е.
Дали е още пролет,
или е снежна зима?
Обърканият стих
е мнима пантомима
без думи
от перваза
на моята душа.
Какво сега?
Поет ли съм
от висши същества?
Летя ли
ненаситно
през двери мимолетни,
или римувам песни
с изтъркани слова?
Беда!
Сега!
В мига!
И общи неизвестни!
Нима е моят стих
протестна кавалкада?
Крещи или мълчи,
словата преценява,
от стари болки биле
забърква в своя сън...
Какъв е този стих,
без име,
като трън
забоден във главата?
Дали е само спомен
от миналото лято?
Или е кротък вопъл,
вселенски акростих,
на дух мълчащ, безволев,
объркан, колеблив?
Понякога се чудя -
на глупост намирисва.
Написвам го и лягам,
пък утре ще му мисля.
