Денят е уморен от бурна нощ.
В очите крие слънчеви желания.
С очакване прорязват, като с нож,
поредното житейско предсказание.
Къде се скриха моите мечти,
разбити от поредната безсмислица?
Защо се случва, моля те, кажи,
в живота ми отново недомислица?
Къде обърках? Може би сгреших,
че страстно и по детски те обичах?
Душата си без срам пред теб разкрих
и мислех, че си моето момиче.
Но всичко свърши, с изгрева умря
и истината идва с птича песен.
За кратък миг изчезна любовта,
а лятото настъпва с вкус на есен....
