Помня разказа ти за морето,
за фенерите и малките улици,
за тънката мелодия на флейта,
за двамата пътници влюбени.
Помня безтегловното утро.
Осъмнах в щастливата приказка -
ти ми разказваше бурно
някаква смешна измислица.
Помня мечето, играчката,
с която от малка си расла.
Помня всеки твой разказ
за кафето, вълните и пясъка.
Помня очите ти влюбени,
отразяващи слънцето сънено,
полата с цветя теменужени,
сърцето ти, с обич изпълнено.
Помня те. Помня те. Идваш си
в късните нощни потайности.
Ухае на теб мойто минало,
в настоящето пълно с баналности.
С глъч от танцуващи гларуси
тръгвам по плажа наникъде.
Там във вълните от спомени
е нашето утро орисано.
