Сълзи капят в петолиния.
В синкопичен ритъм бяга
софтджазова аритмия,
лигатурно се прозява.
Контрабас се изявява
в островърхо пицикато.
Недовършена соната,
в акомпанимент на лято,
се разстила над морето.
Писана със черни ноти,
музиката на сърцето
слънчеви усмивки носи.
Мелодично, хармонично,
с аромат на прясно влюбване,
дисонансно-хаотично
е любовното изгубване.
Липсва чувството за сигурност
в мигове световъртежни.
Търсят точка на пречупване
две вселени паралелни.
