Лятна рапсодия

Привечер щурци ще се събудят
за лятната любов и още нещо.
С лунни серенади ще нахлуят
в нощите на лятото горещо.

Тънък бриз дърветата ще гали.
Мислите им знойни ще разресва.
С шепот на листа полузаспали
звезден лъч в короните ще блесва.

Цветните, набъбнали ливади
заедно с щурците ще будуват.
Нимфите - богини на дъбрави,
щурчовите песни ще танцуват.

Лятото щурците ще събуди.
Тремоло оркестърът ще свири
с трепета на нощни пеперуди
в утрото изгарящи щастливи.

Мутация

Пожарищата на калта сътворяват Адама 
и се ражда Срамът в греховна притча за двама.


Неуспешен проект. Началното сътворение
съчинило тела с грехове по рождение.

Уморен от бесове, от човешки безпътици,
Ной по спомен ковчега кове - търси спътници.

Нов потоп е замислил Творецът - анхилация.
безгреховно и чисто начало - мутация.

Индигово копие

Разбрах, че ще те преживея -
най-страшното усещане изпитах,
откакто те обичам.
Мислех, че е невъзможно,
абсурдно-нелогично.
Вечността, разпиляна във вените ми
пулсира с точността на часовник.
Пак съм бездомник,
запазил в сърцето си бучката лед,
в която превърнах любовта си.
Тлее чувство
на безутешна невлюбеност.
Празни са птичите крясъци
от недолюбеност.
Гласът ти е глух или аз не те чувам.
Раздялата е индигово копие
на премаляща чувственост.
Не се разделям с теб -
с мен се сбогувам.

Не съм готов за среща

Не исках точно днес да те намеря.
Признавам, уморих се да те търся.
Приседнах на една квартална пейка
от пътища и прах да се отърся.

Пакетче семки стиснах във ръката -
наричах всяка семка с твойто име.
Безсрамно плюех люспите в краката.
Гаменът в мен крещеше - Разбери ме!

Разбираш ли? Не съм готов за среща!
Подритвах си късмета без да зная.
Бутилка бира нервно ме подсеща,
че този ден отива си към края.

Навдигам се. Краката са отекли.
С кристалната пантофка се сбогувам.
Илюзии отдавна са отвлекли
съня и вероятно ще будувам.

Не исках точно днес да те открия!
С увиснал нос и счупен колесар,
в живота оцеляващ на магия,
превърнал се от рицар в каруцар.

Карфица

Не знаеш ли, че щастие няма?
Или не искаш да повярваш в това?
Така сама се отрече от себе си
и се осъди на гибел - сама!
Повярва в слънцата лъжливи
заслепили те с нежния блясък
на морските миди и пясък,
с измамната си красота.
О, моя влюбена пеперудо,
карфицата прекъсна твоя сън.
Превърна те в най-красива
пеперуда от колекцията.
Тъжно пееше за теб тишината
на слънцето и на вятъра -
беше се сринал декорът в театъра,
изграден от любов.

Не боли

Боляло било.
На кой ли му пука?
С болката свикнах отдавна.
Умирам от скука.
Животът смъди -
без болка се самоизяждам.

Цикъл

Със сто процентова увереност
слънцето върви по своя път
и всеки цикъл е едно начало.

Жена с невиждащи очи,
приседнала на кръстопът,
в слънцето се вглежда вяло.

Не плаче, взорът и лети
в пътуване на мисълта,
напук на тленното и тяло.

На къра нейните сестри,
оплаквайки си участта,
топят се в криво огледало.

За насъщния хляб
на своите братя пеят песни и плачат.
Земята мълчи, свикнала устни да стиска
и да ражда от болката жито.
Небето кърви, обвило света в маранята.
Сърп ли свисти или падат зърната от злато?

Със сто процентова увереност
слънцето вечно върви
по своя път на небосклона
и всеки цикъл е едно начало.

Не мога да спра да те мисля

Не мога да спра да те мисля.
Дори и да искам не мога.
Ти си моята недомислица,
моята нежна тревога.

Форма на доверие

Потоците неоправдана същност
във вените разливат
напрежение.
Разумът пулсира вездесъщо -
вселената
е форма на доверие.
Пред прага на надвисналия мрак
слепецът на очите си не вярва.
Изпълнен със съмнение и гняв,
безсенчестото мислене обжарва
безцелното духовно своеволие.
Молитвата крещи
от главоболие
и мислите решетъчно накъсва.
Логичното
изтръгва се от кръста
и ересно,
покръствайки душите,
в отчаяна емоция се връща.
Потоците размиват се в реките,
изцеждайки катранения страх
в кристалната подредба на сълзите.
Аморфността,
изгарящата от страст,
във вяра се превръща,
чрез мечтите.

На финалната права

Нетърпелива сърна, бездиханна -

с тази ярост топиш любовта си,

безкомпромисна и ураганна - 

затаила дъха си в съня си.

Отказа ли се? Не търсиш?

От всеки шум си готова да бягаш.

Горда и издържлива,

но уморена да съпреживяваш.

Сърцето ти е на старта -

ти на финалната права.

А онази малка русалка -

от любов се превърнала в пяна.

Любовен пасианс

Съдбата се оплакала от мен -

бил съм вироглав и непослушен.

Егото ми не е прецедент -

без любов мъжът е просто скучен.

Скуката убива цветността.

Пластмасова изглежда синевата.

Прекрасен ден, но с вкус опитомен -

кюфтета, бира, лафче и салата .

Понякога, признавам, съм смутен.

Не искам да допусна, че съм влюбен.

Така приел съм сивия си ден,

че в цветното усещам се изгубен.

Съдбата често прави реверанс.

Кокетно се усмихва, с умиление.

Поредният любовен пасианс 

реди дори без мое позволение.

Добър ден

В черно-бели красоти,

мисли, сънища, мечти,

потопени в овехтяло

Огледало на съдби,

изкривено от молби,

и от палещи признания,

побеляваха  коси

и се ронеха признания.
Сън в скрижалите се скри.
Младостта роди Искри,
несъгласна с Мъдростта
на небесната дъга -
Колесница от нега,
натовари с Тишина
и пое по булеварда
устремно към Старостта.
Делва пукна се от яд
с звук приписван на зората.
Рукна звезден листопад,
разтопил се в светлината
на събудени лъчи.
Окрилен и с нови сили,
от съня си вдъхновен,
рязко се клепач отвори
и просъска:
- Добър ден!

На бирника-спасител

Спартанците убивали децата,
различните новородени -
недъгавите, болните през ската
хвърляли без сянка угризение.

В името на здрава, чиста нация,
души милиони са изпепелени.
Сега ни баламосват с демокрация -
налагат ни безсмислени промени.

Слепи ли сме? Или безразсъдни?
Отдавна няма никакви спартанци.
Гърция фалира безметежно
и срива европейските финанси.

От днес е ясно кой е победител -
изборите нищо не променят.
Андрешко е на бирника спасител,
но много рядко ролите се сменят.

Снимка Христо Комарницки

Трохи от лимонада

Помниш ли онази лимонада,
с жълтия, наситен цвят
и хладната бутилка във ръката,
лимонения аромат?
Помниш ли онази селска кръчма,
с пияните, брадясали мъже.
До дядо си без страх стоеше, мъжки,
и с лимонадата в ръце.
Отпиваше с големи, смели глътки
газираната свежа течност.
Псувните бяха непонятни думи,
но с усещане за вечност.
Една студена лимонада,
събрала целия ти свят,
трохи във шепата остави
с забравения хоремаг.

Промоция

Жалки са всички опити
на продавачи на надежда
да пробутат стоката си
с изтекъл срок на годност.
Надежда,
непродадена навреме разваля се,
превръща в греховност.
Църквата приема потребители,
измамени от суета и обещава
молбите им да бъдат уважени.
Греховете опрощава
след трийсе сребърника,
връща ресто.
Изпраща ги по живо
и по здраво.
Поредната житейска драма
с изтекъл срок на годност.
Промоциите продължават
с бездуховност.

Черешова задушница

В мълчание изригва тишината.

Пламъкът на свещ е само блясък

в очите на иконите. Кънтяща
е истината, скрита в полумрака.

Два призрака пристъпват зад очите.

Поглеждат към димящото кандило.

В зениците заседнали са дните, 

а истината къкри в чаша с вино.

От кръстен знак, родена непорочно,

душата светъл спомен озарява.

Задушница е. Шепата череши

почерпка е за гостите от Рая.

Задкулисно

Поредният абсурден спектакъл  -
чакаш любовта да си тръгне!
Обичаш ли го? Или е приятел?
Искаш от съня да го изтръгнеш?
Тиха си! Тиктакаш в двоеточие.
Давиш се в мечти занемарени.
Антрактът интервал е между осите,
превърнал се в основно представление.
През миглите ти, като през завеса,
промъкват се изгубени понятия.
Притихнала, озъбена, безцветна,
в сбогуването скрила си разпятие.
Различна си, когато си смутена -
в очакване притихваш артистично.
Страхуваш се да бъдеш откровена,
сбогуваш се с мечтите задкулисно.

Не искай обещания за вярност

Не искай обещания за вярност,
че клетвите кичозни са слова -
гаранции за обич и лоялност
със себе си не носи любовта.

Не може лудостта да застраховаш
и в твоя огън друг да изгориш.
Не бива в целофан да опаковаш
горяща факла - ще го разтопиш.

Ще бъде ли съдбата благодетел?

Късмет ще донесе ли любовта? 

Въпросите, поръсени със пепел,

отговори няма да получат.

Фалшиви уверения в нощта

с лъжа сърцето може да улучат.

Връзка с битието

Разтърси се сърцето земетръсно.
Посоките завърза като възел.
От страх гласът ми в гърлото пресъхна.
Дъхът ми спря за миг, редейки пъзел.

С това най-често разговорът свършва -
последен туш, изригва барабанът.
Секундата, в която спомен пърха,
е само звън от плачеща камбана.

Езикът се е сраснал за небцето,
очите търсят нитроглицерина.
Разклати се от земетръс сърцето
в объркан и неравноделен ритъм.

И отговори нямам на въпроси,
които на живота дават смисъл -
безпомощно замрял в сърдечна криза
с залепнала уста, за да не викам.

Нима така отиват си душите?
А уж ми беше каменно сърцето,
сега е птиче, пърхащо в гърдите -
единствената връзка с битието.

Букет

Този букет е за теб -
цял живот го събирах.
От моретата пяната взех,
в планините цветята отбирах.
Утрото даде роса,
слънцето даде милувка,
облакът- късче мъгла,
вятърът страстна целувка.
Букет от бодливи мечти,
с ангелски дъх на забрава -
дори от любов да боли,
букет от любов ти дарявам.