Със сто процентова увереност
слънцето върви по своя път
и всеки цикъл е едно начало.
Жена с невиждащи очи,
приседнала на кръстопът,
в слънцето се вглежда вяло.
Не плаче, взорът и лети
в пътуване на мисълта,
напук на тленното и тяло.
На къра нейните сестри,
оплаквайки си участта,
топят се в криво огледало.
За насъщния хляб
на своите братя пеят песни и плачат.
Земята мълчи, свикнала устни да стиска
и да ражда от болката жито.
Небето кърви, обвило света в маранята.
Сърп ли свисти или падат зърната от злато?
Със сто процентова увереност
слънцето вечно върви
по своя път на небосклона
и всеки цикъл е едно начало.
