Добър ден

В черно-бели красоти,

мисли, сънища, мечти,

потопени в овехтяло

Огледало на съдби,

изкривено от молби,

и от палещи признания,

побеляваха  коси

и се ронеха признания.
Сън в скрижалите се скри.
Младостта роди Искри,
несъгласна с Мъдростта
на небесната дъга -
Колесница от нега,
натовари с Тишина
и пое по булеварда
устремно към Старостта.
Делва пукна се от яд
с звук приписван на зората.
Рукна звезден листопад,
разтопил се в светлината
на събудени лъчи.
Окрилен и с нови сили,
от съня си вдъхновен,
рязко се клепач отвори
и просъска:
- Добър ден!