Не исках точно днес да те намеря.
Признавам, уморих се да те търся.
Приседнах на една квартална пейка
от пътища и прах да се отърся.
Пакетче семки стиснах във ръката -
наричах всяка семка с твойто име.
Безсрамно плюех люспите в краката.
Гаменът в мен крещеше - Разбери ме!
Разбираш ли? Не съм готов за среща!
Подритвах си късмета без да зная.
Бутилка бира нервно ме подсеща,
че този ден отива си към края.
Навдигам се. Краката са отекли.
С кристалната пантофка се сбогувам.
Илюзии отдавна са отвлекли
съня и вероятно ще будувам.
Не исках точно днес да те открия!
С увиснал нос и счупен колесар,
в живота оцеляващ на магия,
превърнал се от рицар в каруцар.
