Помниш ли онази лимонада,
с жълтия, наситен цвят
и хладната бутилка във ръката,
лимонения аромат?
Помниш ли онази селска кръчма,
с пияните, брадясали мъже.
До дядо си без страх стоеше, мъжки,
и с лимонадата в ръце.
Отпиваше с големи, смели глътки
газираната свежа течност.
Псувните бяха непонятни думи,
но с усещане за вечност.
Една студена лимонада,
събрала целия ти свят,
трохи във шепата остави
с забравения хоремаг.
