Поредният абсурден спектакъл -
чакаш любовта да си тръгне!
Обичаш ли го? Или е приятел?
Искаш от съня да го изтръгнеш?
Тиха си! Тиктакаш в двоеточие.
Давиш се в мечти занемарени.
Антрактът интервал е между осите,
превърнал се в основно представление.
През миглите ти, като през завеса,
промъкват се изгубени понятия.
Притихнала, озъбена, безцветна,
в сбогуването скрила си разпятие.
Различна си, когато си смутена -
в очакване притихваш артистично.
Страхуваш се да бъдеш откровена,
сбогуваш се с мечтите задкулисно.
