петък, 27 февруари 2015 г.

ВРЕМЕННО

Когато давам, никого не питам.
А лявата ръка не помни дясната.
Безкрило нетърпение съсипва
изпъкналите вени на душата ми.
Не ме учудва този механизъм –
животът кръговрат е изначално.
И се роят искри от оптимизъм
над тази ежедневна тривиалност.
Не се коря. Това си е природа.
А близостта-така желано бреме.
Аз знам. Отритнат съм от Бога.
Но всеки грях урок е.
И е временен.
 
;