ИЗГОНЕН

Не вярвам, че съдбата е виновна.
Виновници сме всички тука, долу.
Родила се във мозъчната гънка,
болката промъква се, отново.

Все някой трябва да развързва
възлите, заплетени отдавна...
Със зъби или  с нокти ... Без да бърза...
Смисълът е скрит – но не е тайна.

Не е случайно, че и смърт намират,
дръзналите да живеят вечно.
Възлите изпиват всяка сила.
Корави са. Не се развързват лесно.

Защото крият в дълбините
оплетени житейски магистрали.
Във подлези заспали са мечтите.
Надеждите висят по празни гари.

Линчувана душата, овдовяла,
във болката намира своя смисъл.
Завързана за чувства и за тяло,
вини Съдбата, че така орисва...

Но не Съдбата в нещо е виновна,
а мозъкът крещящ, от грях оголен.
Идеята за Бог е старомодна -
отдавна от душата е изгонен.