МИМ

Отдъхнах си в мълчание -
всяка логорея уморява.
Страховете се израждат в наказание,
но...
каторгата си всеки заслужава.
И аз,
като поредно чадо Божие,
заслужих своята почивка.
От бесовете в мен,
от всичките фантазии,
от фразите,
в които се измислях.
Едва успявам да сдържа
ритъма на битието.
В дръм-сешън-соло-пледоария
е концентрирано сърцето.
И концертира виртуозно.

Не падат птиците случайно.
Небето е съвсем условно
понятие за свобода.
Определено ще мълча
като премръзналия Космос.
Без вопъл, звук -
във тишина ще бъда за света апостол,
разнасящ прегорели тайни.
Дали ме чувате?
Едва ли.
А уморих се да говоря...
Но няма страх,
и няма срам,
и недоверие.

Без роля.
Без маска.
Без измислен грим...
И без страдание в душата
сега говоря като мим
и никой никъде не чакам.