Изпускам нишката....
Усещам как ми се изплъзва....
Ариадна ме подведе...
Кълбото е от страсти и копнежи...
А лабиринтът си е в мене....
Минотавърът крещи зад ъгъла,
забравил да полее цветето.
Съседът му живее в пъкъла,
а те двамата - в сърцето ми.
Руното, макар от злато,
осребря и се изтърка.
Не постелка, а мечта
одисейски ме побърка.
