МЕЛАНХОЛИЯ

Не ме боли, че всичко свърши вече.
Краят е обърнато начало.
Споменът крещи - Прекрасно беше!
Но приключи. Тихо, тривиално.
Почна пълнозърнесто и диво.
В топъл хляб сърцата ни превърна.
После изпари се и изстина.
Чувствата ни полюсно обърна.
С шепа дъх, от двама ни издишан,
драсна по перваза своеволия.

Всичко свърши. Спорът е излишен.
Няма патос. Само меланхолия.
Тя ще отшуми. Ще избледнее.
Без да генерира тежки рани.
Жаждата за обич е знамение...
Само че не винаги сме жадни...