Шепне в тъмна нощ дъжда.
Вятър и цигарен дим.
Мигли с форма на дъга.
И очи без цвят, без грим.
Меки, светещи коси.
Кожа, като кадифе.
Все клишета, може би,
скрити в чашата кафе.
Тих акорд. Изгледан миг.
В поглед скрита изневяра.
Разпиляна, като вик,
любовта се скри в китара.
И проплака хармонично,
в кадри, впили се в нощта.
Дъжд вали, но прозаично
романтизмът отлетя.
Дълго пуши на балкона
чувствата непреживял.
Всяка капка е пробойна.
Всяка локва е локал.
А утайка отчетливо
драска в нови редове
бъдеще безумно, диво.
Кой ли ще го изтъче?
Два клепача се затварят.
Без аплаузи и без сън.
Нека. Нека се стараят...
Спомени валят навън...
