Застудява ми. Замръзват коленете.
Все по-трудно ставите се сгъват.
В тази ревматична, мокра есен
гемии непотърсени потъват.
Прозрения издухва тъмен вятър.
Уроци неочаквани се учат.
Отворени прозорци мляскат с трясък
в съня на изморено, гладно куче.
Студено е. Панели без усмивка
затрупват ежедневно суетене.
Зомбирани енергии изстискват
последната ми капка вдъхновение.
И няма Муза тръпнеща и свята.
Единствено компютърът припява.
Фалшиви думи в късна есен капят -
но истинска душата ми остава.
