"Неувяхващата роза, дето не разбулвам,
тази, дето е ухание и тежест само"
Хорхе Луис Борхес
Коя съм аз - разпъпила се роза,
раздиплила гръдта си в цветен храст.
Как искам да съм птица в небосклона,
владееща небето с нежна страст.
Не искам да омайвам мили хора
с бодлива, еротична красота.
Щастлива да съм искам, а не мога -
мечтите ми забити са в пръстта.
Как искам да съм друга - волна, дива,
сама да търся своята съдба.
Не роза да съм искам, боязлива,
а птица с неугасващи крила.
