сряда, 2 октомври 2013 г.

ПРИКАЗКА НА ВЪЗДИШКИТЕ


Мракът проплака
чака птица в гнездото
поде тъжна песен
тежко, право хоро
дъждовната есен
свирна с клони сигналът
Любовта се озърна
не видя божество

кой я вика? не чу ли
безумец отчаян
сто надежди да срещне
по пътя готов
да пречупи секунди
векове да извая
да пролее сълзите си
без послеслов

въздъхна небето
почернено, криво
слугите-звездици
замръкнаха с вик
викът се издигна
стигна чак до ушите
на вечния Съдник
съдбовно велик

смълчани смокини
му листа подариха
плодът им омекна
от жал и тъга
нар се пръсна отчаян
в тиха нощна въздишка
и с кръвта си опали
на рубина страстта

Любовта се обърна
нежно Мрака погали
късно-есенно мила
закъсняла любов
Вълкът единак
срещна свойта любима
и поеха във мрака
към живота си нов

Любовта им ги пази
Обичта ги закриля
Оня съдник съдбовен
все над двойката бди
идва зима сурова
после есен красива
но любов не замръзва
в душите, нали?





 
;