Поиска време. Можех да ти дам,
но времето ми вече не достига.
Не си играя с теб - заспивам сам,
а чувствата ми бавничко изстиват.
Аз чаках дълго - бос и без слова,
да дойде Оня миг, но крупието
отново хвърли тек и след това
в самотно утро пия си кафето.
Не ме проклинай, всичко е късмет
и в крайна сметка губиш само мене.
Когато си от страстите обзет
добре е да откажеш се навреме.
Дано съдбата хвърли някой чифт
и аз късмет да имам в битието,
но в договора букви с дребен шрифт,
отново са излъгали сърцето.
Та нямам време. Дадох ти любов
и можех да ти дам дори вселена!
Но вече хвърлен, жребият суров,
избрал е да жадувам те в поема.
