БИРАТА

Понякога бирата е просто бира.
Друг път е нещо пенливо,
друг път е нещо студено,
друг път е нещо газирано.
Синтезирано - бирата си е просто бира.
Дори не е важно с кого ще я пиеш...

СЛУЧАЙНО СЕ РОДИХ

Случайно се родих на този свят.
Не съм го искал, нито съм се молил.
В живота влязох стреснат, на инат.
Не помня нещо лошо да съм сторил.

Но казват хора, бил духът ми крив
и грехове от друг живот съм имал.
Така ли е? Не знам. Сега съм жив.
Не помня нещо чуждо да съм взимал.

И тялото си аз не съм избрал,
а казват, че свободна воля имам.
Отново съм прецакан, осъзнал -
живота си не мога да избирам.

Дойдох и с крясък, с рев и суета,
с ужасна болка първи дъх издишах.
Разбрах, отново моята душа,
родила се е без да ме попита.

БРАЙЛОВО ПИСМО

Хората са като музикални инструменти - звученето им зависи от това как се докосваш до тях.
Вергилий

Виждам те с ръцете си, а тъмно е.
Чета те като брайлово писмо.
Пръстите изкачват стръмни хълмове,
а устните откриват Божество.

Сричам те, спелувам те в омая.
Най-хубавата книга аз чета.
Очите ми затворени блуждаят -
те виждат те чрез други сетива.

Трептя над теб. Изпивам всяка буква.
Изливам се в недрата на нощта.
Прелиствам те с докосване-милувка.
Не мога да се спра да те чета.

ПОИСКА ВРЕМЕ

Поиска време. Можех да ти дам,
но времето ми вече не достига.
Не си играя с теб - заспивам сам,
а чувствата ми бавничко изстиват.

Аз чаках дълго - бос и без слова,
да дойде Оня миг, но крупието
отново хвърли тек и след това
в самотно утро пия си кафето.

Не ме проклинай, всичко е късмет
и в крайна сметка губиш само мене.
Когато си от страстите обзет
добре е да откажеш се навреме.

Дано съдбата хвърли някой чифт
и аз късмет да имам в битието,
но в договора букви с дребен шрифт,
отново са излъгали сърцето.

Та нямам време. Дадох ти любов
и можех да ти дам дори вселена!
Но вече хвърлен, жребият суров,
избрал е да жадувам те в поема.

ЗНАМ, ЧЕ ВИНАГИ

знам, че винаги ще има жени,

които няма да заспиват

по средата на филма,

жени, които ще се интересуват

от това, което правя или не правя,

такива, които ще пушат с мен,

без да се прозяват


знам, че винаги ще има жени,

които ще ми предлагат неща,

от които нямам нужда,

ще ме съблазняват безочливо

с подвижната си гръд,

с усмивка чужда


ще чертаят с бедрата си

хоризонти на щастие и наслада,

а голия им гръб ще е награда,

докато се опитват да изцедят душата ми,

докато ме заблуждават,

че са безумно влюбени в мен,


Аз ще се преструвам на супермен,

ще се преструвам, че им вярвам,

докато вбесявам бесовете,

докато си уча уроците,

докато се уча да обичам.


Когато те открия, всичко това ще свърши.


лъжата ще разкрия пред една жена-стихия,

която ще заспива без да и е скучно,

но когато се събуди, по средата на филма,

без да се учуди, ще знае, че е там -


в необозримо драматичен,

отчайващо комичен,

любовно-фантастичен,

но много наш роман.

ЛУДОСТТА НЕ Е ЛУДОСТ

Лудостта не е лудост.
Тя е живот.
Бог е закрилник
на лудия род.
Той ги създава -
невинни чада,
любов им дарява
със странни слова.
Лудият винаги
има късмет.
За жалост,
понякога
става ...
поет.
Думи реди,
несвързани,
важни.
Нощем не спи
в очакване жадно.
Кръвта му кипи
в съзнание празно.
Кръвното скача -
налягане явно,
което избива
в странна
поема.
Лудост е, казват,
тази дилема -
да бъдеш поет
от сили незнайни.
Да знаеш отникъде
хорските тайни
и въпреки всичко
усмихнат, щастлив,
в сърцето да бъдеш
докрай справедлив.
Лудостта не е лудост.
Тя е съдба.
Да бъдеш "нормален"
е просто игра!

КОЙ КАКВО

Ти си жена и тя е жена
не знам по какво си приличате?
Ти си усмихната, тя пък е зла,
но се преструва отлично.

Тя търси изгода, ти в любовта
намираш щастлива усмивка.
Ти си жена и тя е жена,
но важно е кой какво иска.

Ти ме обичаш, за мене трептиш.
Тя ме използва, хитрува.
Аз съм слепец да не видя това -
няма какво да умувам.

ПТИЦА

"Неувяхващата роза, дето не разбулвам,

тази, дето е ухание и тежест само"

Хорхе Луис Борхес

Коя съм аз - разпъпила се роза,
раздиплила гръдта си в цветен храст.
Как искам да съм птица в небосклона,
владееща небето с нежна страст.

Не искам да омайвам мили хора
с бодлива, еротична красота.
Щастлива да съм искам, а не мога -
мечтите ми забити са в пръстта.

Как искам да съм друга - волна, дива,
сама да търся своята съдба.
Не роза да съм искам, боязлива,
а птица с неугасващи крила.

ЗАСТУДЯВАНЕ

Застудява ми. Замръзват коленете.
Все по-трудно ставите се сгъват.
В тази ревматична, мокра есен
гемии непотърсени потъват.

Прозрения издухва тъмен вятър.
Уроци неочаквани се учат.
Отворени прозорци мляскат с трясък
в съня на изморено, гладно куче.

Студено е. Панели без усмивка
затрупват ежедневно суетене.
Зомбирани енергии изстискват
последната ми капка вдъхновение.

И няма Муза тръпнеща и свята.
Единствено компютърът припява.
Фалшиви думи в късна есен капят -
но истинска душата ми остава.

ПРИКАЗКА НА ВЪЗДИШКИТЕ

Мракът проплака
чака птица в гнездото
поде тъжна песен
тежко, право хоро
дъждовната есен
свирна с клони сигналът
Любовта се озърна
не видя божество

кой я вика? не чу ли
безумец отчаян
сто надежди да срещне
по пътя готов
да пречупи секунди
векове да извая
да пролее сълзите си
без послеслов

въздъхна небето
почернено, криво
слугите-звездици
замръкнаха с вик
викът се издигна
стигна чак до ушите
на вечния Съдник
съдбовно велик

смълчани смокини
му листа подариха
плодът им омекна
от жал и тъга
нар се пръсна отчаян
в тиха нощна въздишка
и с кръвта си опали
на рубина страстта

Любовта се обърна
нежно Мрака погали
късно-есенно мила
закъсняла любов
Вълкът единак
срещна свойта любима
и поеха във мрака
към живота си нов

Любовта им ги пази
Обичта ги закриля
Оня съдник съдбовен
все над двойката бди
идва зима сурова
после есен красива
но любов не замръзва
в душите, нали?

В РИМИ

Изтича между пръстите нега -
докосване фатално, земетръсно.
В очакване на края на нощта,
душата от вълнение се пръска.

Капчици от свян и добрина
политат в светове необозрими.
Чувства сублимират в тишина,
изтичат между пръстите, раними.

Поетът е самотник във нощта.
Лодкар без лодка в Пламъка на здрача.
Перото му танцува над листа,
словата му в ритмични стъпки скачат.

В съня потъва, слаб и уморен,
оставил тежки мъки и болежки,
лети поетът, влюбен, вдъхновен,
над хорска суета и скъпи грешки.

Виенска въртележка завъртял,
римува хармонично битието.
Поетът е магьосник без кинжал -
магическата пръчка е в сърцето.

ФАЗА

Едно дъждовно, унило небе,
с изпостели, неказани думи,
чака сивия вятър да спре,

за да стреля с дъждовни куршуми.

И не плаче, оправя боне,

октомврийски навъсено, тихо.

Онемяло, гротескно небе,

стиска устни, напук, упорито.

А под стряха се скрило, врабче,

перушина настръхнала стяга.

С ученическа чанта, дете,

с пожълтяло листо се надбягва.

Есента, прави рязко завой

и захвърлила лятната риза,

се облича в пуловер - порой

и на зимата вади чеиза.