Не съм забравил.
Помня всяко лято.
И зимите безкрайни.
И студа,
предколедната страст
на врабче ято
и бялата извивка
на снега.
Очите помня,
погледи кинжали -
пронизващи душата ми
стрели,
на хиляди лица,
неосъзнали,
човешките си страсти
и мечти.
Все още помня
плажа и морето,
надвиснали звезди
над жарка плът,
в желания,
творящи битието
и тръпнещи в любов
и тръпнещи в любов
да изгорят.
Не съм забравил
чашите изпити,
и стъпките,
докосващи съня,
цигарите,
забити в пепелници -
пирони от ковчега
на смъртта.
Та още помня.
Ти не ме забравяй,
щом с памет за живот
си ме дарил.
Когато прибереш ме,
ще разказвам
как в спомен битието
съм открил.
Не съм забравил
чашите изпити,
и стъпките,
докосващи съня,
цигарите,
забити в пепелници -
пирони от ковчега
на смъртта.
Та още помня.
Ти не ме забравяй,
щом с памет за живот
си ме дарил.
Когато прибереш ме,
ще разказвам
как в спомен битието
съм открил.
