Нека стрелят пушки кремъклийки,
и нека се изкашля автомат!
От раните си чувства скандалджийски
в душата не допускам да кървят.
От болка пея песен първородна,
мазолите в ръцете ми звънят,
но здраво стискам вяра самородна -
не могат врагове да ме сразят.
Не съм железен. Меко кадифе съм.
Подвежда вероломно този факт.
Не се обърквай! Камъкът отвътре
сълзите ти не могат да стопят.
Нишан ти давам - сменяй свойте цели!
Дори да ме уцелиш в слаб момент,
зад истината винаги заставам
и обич не превръщам в сантимент.
В отговор на
Стреляно е по мен-
с ловни пушки различни,
дори и с автоматични!
Раняван съм бил-
хиляди пъти!
От болки съм виел!
Падал съм!
Изправял и-"вземал-
в ръце"!
Така изградих -
свои си-принципи!
Те са железни:
-Никакви срещи и-
думи на обич!
-Не посещавай-
балове и коктейли,
където те дебнат-
фалш и лъжи!
- Освен себе си-
друг не мрази!
Тази сутрин пия-
горчиво кафе и-
себе си псувам-
за жалост отново
Улових се,че-
пак ставам- мишена!
Взел съм да пиша-
стихове за любов -
да си спомням-
коварните думи-
за обич!
Иде ми този път-
да се гръмна в челото-
със патрон 45-ти-
калибър!
Оглупял от любов-
"станал мишена"?!
Загубил съм-
"мача служебно"!
д-р Христо Димов
