Уморен се предаде,
без огън и дим.
Душата си даде
да бъдеш любим.
Мизерна заплата -
не стига за хляб,
а за отплата -
в леглото ти враг.
Такъв е животът -
стени от бетон.
Надяваш хомота
с надежди милион.
Но после разбираш -
измамен си ти.
Беснееш, изригваш,
откачаш, боли!
Гневът ти омеква,
навеждаш глава -
единствено чашката
дави скръбта.
Дори да проклинаш
избора свой,
вече е късно
да правиш завой.
Но знаеш ли?
Някъде има небе,
дъга пъстроцветна,
две нежни ръце.
Предал си се, казваш,
в живот без мечта,
но тя ще изгрее за теб,
с любовта!
Та махай рогата,
отново живей,
че скоро те чака
друг юбилей!
