БЕНГАЛСКИ ОГЪН

"...объркана съм,
а тъпата болка
става хронична,
не си с мен, 

дори да твърдиш обратното ...

силата ти отслабна...
да, сега е очакване,

но не е същото ...

като преди ...
онази светлина, 

с която светехме, я няма...
сега гледаме чуждата светлина, 

защото нашата угасна ...

търсим искрата,

но в различни стаи..."

Запушвам си ушите, 

с онази тишина,
която между 

пръстите ти стене.

Година отминава.

Гордо, при това.

Болезнено се ражда 

понеделник.

От два живота слети

пръква се един -

поредната илюзия 

започва.

Предпразнично изригва
черният комин,

вулкан от сажди -

Етна, но на покрив.

Попивам с поглед

тази самота.

Искрата търся,

но в различни стаи.

Намръщен е животът.

Може би - съдба.

Дано любов

отново те запали.

Сестра ти пита

- Как си?

- Как е твоя сън?

Казваш и, че всичко 

отминава.

Чаша вино пиеш.

Куци рими с звън,

пишеш в 

овдовялата си стая.

Тревоги скърцат,

чувства в кръстопът

пулсират
в лекомислени решения.

Годината отмина.

Нека! 

Прав и път!
Бенгалски огън
чисти
от съмнения!