С кафето думите изстиват.
И спомени изстиват даже.
Секундите в едно се сливат.
Секундите в едно се сливат.
Какво ли исках да ти кажа?
Сънувах сън. Там бях набожен -
монах, послушник в манастира
и свещи палех, разтревожен,
че дяволът духа раздира.
Камбана би! Дойде вечерня.
Монасите се насъбраха
и нощ се спусна, гъста, черна,
а свещите ми изгоряха.
Седмина ангели небесни
запяха в хор - Осанна! Слава!
Но бесовете друговерни
хихикаха се, скрити в храма.
И молих се! Бездумно плаках!
За теб, за мен, за всички грешни
и опрощение не чаках
обзет от чувства безутешни.
Възнесох се! Попаднах в РАЯ
и станах част от светлината!
Прогледнах там! Да, бил съм в АДА -
живял съм в АДА, на земята!
Обля ме пот! Плътта си върнах -
реших отново да съм тленен,
защото исках да те зърна,
преди да се превърна в пепел.
И молих се! Бездумно плаках!
За теб, за мен, за всички грешни
и опрощение не чаках
обзет от чувства безутешни.
Възнесох се! Попаднах в РАЯ
и станах част от светлината!
Прогледнах там! Да, бил съм в АДА -
живял съм в АДА, на земята!
Обля ме пот! Плътта си върнах -
реших отново да съм тленен,
защото исках да те зърна,
преди да се превърна в пепел.
Поех по пътя си обратно.
Семафорите в жълто мигат.
Сънят е нещо непонятно,
но само сънища не стигат.
Събудих се. До мен кафето
в живота върна ме, без захар,
но ти отдавна бе отишла
но ти отдавна бе отишла
на среща с утринния вятър.
