Обичай ме такъв, неравномерен,
с отчаяно, немигащо сърце.
Естествен и открит, нелицемерен,
с назъбено от времето лице.
Обичай ме такъв - сърдит и прашен,
с бушуващо огнище и стрели
изстреляни от поглед сладострастен,
с очи преплели болка и лъжи.
Обичай ме, цинично невъзможен,
с безсилие напил се в самота,
изнервен, уморен и разтревожен,
удавен в океана на съня.
Обичай ме, когато сутрин рано
навдигна се с нащърбена коса,
програча нещо криво, неразбрано,
и пак в леглото върна се да спя.
Обичай ме такъв, осиротяващ,
в пустинен вятър чувствата си скрил.
Това съм аз, нима не ме познаваш?
И в минали животи с теб съм бил!
Обичай ме без име, анонимно.
Това съм аз - и в профил и в анфас.
Допускам те в душата си - интимно,
на среща с прероденото ти АЗ.
