Замина си. Така и не разбрах,
но всяка вечер чаках да се върнеш.
В самотни нощи стихове редях
с единствената цел - да ме прегърнеш.
Поезия ли бе това? Не знам,
но с рими се завивах всяка вечер.
Усетих те, но късно. Пак съм сам,
изгонил от душата бесовете.
Диспечер съм на падащи звезди -
желания искрящи в битието.
Луната над поетите не бди,
но ангели говорят им в сърцето.
Но този глас не може да смени
искрящата ти, галеща усмивка.
Дано над мене Господ се смили -
отново искам с мене да си близка.
