Преоткриване

Повярвах в себе си миг преди да се проваля.
Да!
Не е ли това ирония?
Това не е ли съдба?
Неистово се смалявах в очите си,
                                     за секунди,
като зеници втренчени в залеза.
Превърнах се в две малки черни точици -
                                                       самота и отчаяние.

                                                       Самосъжалявах се!
Да, аз съм труден за разбиране.
Особено когато се провалям.
Особено, когато липсва третата,
най-важна точка от многоточието -
                                                        забравата.
                                                        Но продължавам.
Крилата на гърба ми са протрити,
изтъркани са от злоупотреби.
Провалите са очите ми -
очите, чрез които проглеждам,
за да преоткривам себе си.