Плътта ми не намери друга плът,
с която безметежно да се слее.
Разлятата любов в на кръстопът
превръща се човешко недоверие.
Не вярвах, че ще срещна пак жена,
с която да изпитам тези чувства,
освен комплекси, малко суета
с поредната притоплена закуска.
Но ето, че се случи и това.
Напук на най-модерна прогнозистика -
внезапно появи се точно ТЯ -
не влизаща във никаква статистика.
Обикновена, тиха, своенравна,
проникна в мен, във всяка моя брънка.
Тя - вечна, неподправена Жена,
за миг обърка в мене всичко мъжко.
Изригнаха застинали вулкани
и тътена на земетръс набъбна в мене.
И пак не вярвах - може би измамно
усещам се във друго измерение?
Ще се събудя ли, облян в поток от мисли,
доказващи, че всичко е измама?
И пак ли кръстопът ще ни разнищи
в поредната житейска мелодрама?
Разтърсих грива. Косъм бял политна.
Не искам да се спъвам във съмнения.
На ум си казвам Моята молитва -
вместо ръка, подавам ти доверие.
