Измориха се вените и се озъбиха
в опит битието да надскочат.
Ококориха се и се прегърбиха.
Безутешни пулсират, клокочат.
На възел ги върза кръвното.
Затвори ги в слепоочни депа
за да си говорят с отвъдното,
с крещящата тишина.
Магистрално летят измерения.
Третото око се затваря -
отходен клапан за напрежение,
отвеждащ бесовете в безкрая.
Нажежените устни се пукат
като нар от презрелите глуми.
Житейски уроци писукат
с тънък вой на летящи куршуми.
Езикът набъбнал се люшка,
като кит прилунил се на плажа.
В теореми се сгърчва удавена
любовта, дала цвят на миража
в захаросано, лепкаво розово.
Сготвени суеверия
апетитно ухаят на глупост.
Заучени фрази, в бродерия,
украсяват поредната лудост
с вкус на полуфабрикати.
Сенки зазиждат в дувари
мисли-фалшификати.
Пари кръвта отеснена.
Озъбено се усмихва
цялата моя вселена.
