Дълбоко заседнали фрази
мислите давят в безпътица.
В очите блестят листопади,
покриващи пустите пътища.
Пак се задава денят,
леко вбесен от простаци.
Празните мисли свистят -
летящи искри на рояци.
Няма опасност от огън.
Тези искри са фалшиви.
След като казахме "- Сбогом!"
искрите от чувства са сиви.
