Изпуснах телефона...
Прасковите прошептяха
в остарелия натюрморт,
че са ми набори и е време
да се разпихнат,
но искаха позволение.
Без срам, без излишни подозрения,
сладострасни сливи се синееха,
надживяващи срока си за годност.
С безцеремонност
вятърат довлече миризмата
на кебапчета и на кюфтета.
Не се интересуваше
от плодовете на стената.
Донесе мирис на райета
в селско-пушечна реалност.
Беше тих и беше хрисим.
Относителен съм, рече...
Независим.
Взех си телефона от земята.
Да говоря с небесата.
